Мистик Фолс, къщата на братята Салватор,преди два дни

Администратори Join date : 13.10.2011

Отдавна не бях виждала и дразнила никой от братята Салватор. Липсваха ми. Бях особено очарована да науча,че Стефан най-после се е върнал в Мистик Фолс.
Жалко,че Клаус му беше въздействал и сега Стефан беше загърбил човешката си същност,но аз,както винаги имах план за това. Катрин Пиърс винаги имаше план.
Аз също бях извън Мистик Фолс,но нищо не ми попречи да се върна там,за по-малко от няколко часа. Не можах да се сдържа да не посетя къщата на Салватор. Всъщнот щях да търся Деймън. След,като му разкрия плана си той щеше да се навие. Нали това щеше да спаси брат му и безценната му Елена щеше да е в пълна безопастност.
Точно както винаги беше отключено. Тези ,изобщо някога заключваха ли ?! Влезнах сякаш влизам в своята собствена къща. И без това бях прекарала достатъчно време на това място. Веднага усетих,че имаше само един мъж в къщата. Дали беше Деймън или Стефан? Не можех с точност да определя,но скоро щях да разбера.

Вампир Join date : 11.11.2011

Клаус си беше тръгнал и ме беше оставил да наглеждам Елена. Ах, тази Елена, винаги създаваше проблеми. Добре, че вече нямаше какво да ми пречи, за да си прекарвам хубаво. Бях се прибрал преди около час, след като цяла вечер...да кажем се забавлявах. Тъкмо излизах от банята, след като си бях взел душ и кого да видя, Елена стоеше пред вратата.
- Елена, каква радост за моите очи. Да не би, да си загубила Деймън? Сигурен съм, че е с Ребека.
Засмях се и така по кърпа, извървях разстоянието до бара на Деймън. Имаше вкус, това можеше да му го призная. Взех едната бутилка с уиски и си налях в чашата.
- Е, сега сериозно, какво търсиш тук? Пак ли ще искаш да ми връщаш човечността, не мога да бъда спасен, по простата причина, че не искам да съм спасен. Кога ще го проумееш? Няма ли да се откажеш скоро?
Повдигнах едната си вежда и прокарах ръка, през мократа си коса.

Администратори Join date : 13.10.2011

Точно както очаквах съвсем скоро разбрах кой си е вкъщи. Стефан излезе от банята,като беше увил само една хавлия около кръста си. Секси. Винаги бях харесвала повече дори тялото му повече от това на Деймън. Съжалих,че не е другия Салватор само защото Деймън ми трябваше за плана ми,но това не ми пречеше да го намеря по-късно. Приближих се още малко към Стефан,но останах неприятно изненадана,че ме помисли за нея. А в момента дори не се опитвах да се представям за нея. Разбирах,че му е дотегнало от глупавите опити на малката Гилбърт да върне човечността му. Дори на мен ми се струваха досадни. Аз имах по-добра идея,която беше по-опасна,но пък имаше и доста по-голям шанс да проработи. Усмихнах се накриво и реших най-после да осветля Стефан по-въпроса коя съм:
- Мислех си,че след толкова време с Клаус най-после си се научил да различаваш кога пред теб стой човек и кога вампир. Или просто аз ставам все по-добра в имитирането на,Елена?

Вампир Join date : 11.11.2011

- Катрин, още по-неприятна изненада. Нали знаеш, не съм ти голям фен.
Свих рамене и отпих от чашата пълна, с твърд алкохол. Катрин винаги ме изненадваше, но когато спомена Клаус, усмивката слезе от лицето ми. Дали трябваше да съм му благодарен, или да го мразя? Беше ме накарал да направя ужасяващи неща и беше взел свободата ми, ала беше изключил чувствата ми, нещо което бях искал отдавна.
- Какво правиш тук? Да не би, да са те изгонили от всяко друго място на света?
Усмивката отново се появи и прехапах устни. За секунди бях до нея и я погледнах в очите.
- Е?

Администратори Join date : 13.10.2011

Мен да са ме изгонили? Трудно. Ако исках да съм на определено място щях да съм там и никой не можеше да ме спре.
- Да ,да и аз те обичам,но колкото и да не ти се вярва съм тук защото търся брат ти. - казах с непоколебим тон.
Не,че на него му пукаше и това ме дразнеше. Преди му пукаше прекалено много,сега прекалено малко. Трябваше да се намери средно положение и щеше вече да е напълно съвършен във всяко едно отношение.
-Жалко,че Деймън го няма,а ти .. Да кажем,вече не си ти. - въпреки,че идвах с конкретна цел не бих отказала да се позабавлявам с братята Салватор,точно както в добрите стари времена или просто да ги подразня.

Вампир Join date : 11.11.2011

- Как да не съм аз? Аз съм, просто съм много по-забавен и нека кажем...интересен.
Все така стояхме прекалено близо един до друг, наведох се и я целунах по бузата, но почти веднага се отдръпнах.
- Виждаш ли, много по-забавен.
Затегнах кърпата около кръста си и допих останалото от чашата. Вече бях решил да си налея малко кръв, Деймън винаги държеше в една от бутилките, така желаното от мен питие. Налях в чашата и отпих.
- Искаш ли малко?
Тя поклати глава и продължи да стои далеч от мен, след като се бях отдръпнал.
- Кат, защо така? Приближи се, аз не хапя...много.

Администратори Join date : 13.10.2011

Това наистина ли го направи? Откакто глупавата Елена се появи,Стефан не припарваше на по-малко от метър от мен ,а какво остава за целувка,пък било то и по бузата. Май наистина този нов Стефан си имаше и положителни страни.
Още повече се изненадах,като го видях да си сипва човешка кръв с алкохол и да ми предлага и на мен. Явно наистина предишния Стефан,който нямаше никакви задръжки се беше завърнал.
- Знам,че не хапеш,а ти би трябвало да знаеш,че мен не ме е страх от хапане. Особено,когато пред мен стой един Салватор.
Настаних се до него и реших да проверя до къде ще стигне късмета ми с този нов Стефан. Погалих скулата му с върха на пръста си.
- Не мислиш ли,че тази кърпа само пречи? - попитах.

» Магистралата от Мистик Фолс до....
» Къщата на Салватор, преди 1 година.
» Къщата на сем. Форбс (Елизабет и Керълайн Форбс)