Имението "Аутлет"

Вампир Join date : 09.11.2011

Хенри се върна бързо при нея и я вдигна във въздуха.
- Казах, ти че ще ме поискаш за повече.
Той се засмя и тръгна към къщата й, много добре можеше да се ориентира по миризмата й. Все едно се беше къпала в парфюм, нали беше звезда. То устните му заигра весела усмивка и той я погледна любопитно.
- На около три века, защо?
Не беше толкова възрастен, имаше и доста по-големички.
- Ти на колко си? Ако ми кажеш, че си на 20 ще се засмея. Определено изглеждаш доста по-възрастна.
Хенри я повдигна леко във въздуха и скоро се озоваха пред дома й.
- Трябва да ме поканиш, прелестна!

Ударих го съвсем леко,когато подметна шеговитият си коментар.Не съм го искала за повече,просто трябваше да се погрижи за мен,след всичко което ми причини.Когато ми каза,че е на три века буквално онемях.
-Леле,това са доста години.Не ми изглеждаш толкова сбръчкан,макар че за тази бръчка тук имам крем .. мога да ти помогна.-засмях се весело,но след това се намръщих.Ама,че беше нетактичен.
-Не изглеждам по-стара!Просто така ти се струва от светлината,а и ти сам каза,че съм красива!-сопнах му се набързо и когато накрая стигнахме до нас ме пусна и се подпрях на вратата,като скръстих ръце.
-Ами ако не искам да те пускам в къщи!Помогна ми да се прибера,целуна ме два пъти .. според мен даже ти е предостатъчно!-една елегантна усмивка беше се качила на лицето ми и се усмихвах победоносно.
-Все пак не мога да съм сигурна,че няма да ме ухапеш отново.Все още се чувствам отпаднала заради това.-последното го казах сърдито.Все още не мислех да го пускам,но исках да разбера повече за вампирите.

Вампир Join date : 09.11.2011

- Тази вечер достатъчно си пийнах от теб, повече няма да ти направя нищо... Стига ти да не поискаш.
Хенри се усмихна безочливо и я хвана за ръката. Знаеше, че иска да разбере повече за неговия вид, но ако не го пуснеше нямаше да й каже нищо за себе си и другите.
- Хайде, прелестна... Знам, че искаш да ме пуснеш.
Англичанинът спусна пръст по рамото й и се засмя.
- Имаш прекрасна кожа. Може скоро да те превърна, за да си останеш все така красива.
Е, щеше да поиска нещо в замяна, но сега нямаше да й каже нищо повече. Щеше да я вкара в леглото си. Беше на сто процента сигурен в това.
- Ще ме поканиш ли или да вървя? Ще си намеря по-приятна компания от теб.

Не можех да бъда сигурна дали наистина няма да ми направи нищо.Просто мълчах и го гледах с интерес.За първи път срещах вампир.Беше ме страх да,но ми беше по-интересно да науча всичко за тях.Дръпнах ръката си от неговата и се приближих до него,така че бяхме на няколко сантиметра разстояния.
-Надявам се да си намерите по-приятна компания за тази вечер,макар че силно се съмнявам!Трябва да ти благодаря,че ме остави до нас.-извърнах глава и го целунах по бузата.Кожата му беше толкова мека и приятна на допир.
-Може би ще се видим отново.-не че изгарях от желание да го видя,когато беше гладен но това нямаше значение.Живеехме в един град,един ден отново щяхме да се видим.
-Приятна вечер.-стиснах устни,за да не се разсмея и се прибрах в къщи,като затворих вратата след мен.Щом му трябваше покана не можеше да влезе,което беше още по-добре за мен.Отидох до прозореца и съвсем леко дръпнах завесата,за да му изпратя въздушна целувка.Тази вечер щях да се позаинтересувам отново вампирите и чак тогава щях да правя каквото и да било.

Почуках на вратата и. Отдавна исках да се запозная с нея. Исках да вкуся от нейната кръв. Наблюдавах я от няколко дни. Може да се каже, че може би съм малко заинтересован от нея. Руса и с хубаво тяло. Това е перфектната комбинация за мен. Сигурно на вкус е още по приятна. Сега ще почакам да ми отвори и ще я помоля да ме покани вътре.