Къщата на Салватор, преди 1 година.

Усещах как слънцето пече през прозореца на южната стая, в която явно бях, събуждайки се. Моята стая беше северна и сутрин никога не печеше. Не бях в моето легло. "Мама ще ме убие, но пък явно е било забавно щом съм останала" - утешавах се аз наум след като се събудих вдишвайки дълбоко въздух и изправяйки се веднага на леглото. Обърнах се да видя кой спи до мен - беше Деймън. Явно съм преспала у тях, но не си спомням как точно съм дошла тук. Усетих някаква болка, която идваше от левия край на врата ми. Сещу леглото имаше огледала, на гардероба. Погледнах се и съзрях кръв, беше ухапване. "Божичко... Какво се е случило с мен??" - питах се отново на ум, докато дишах учестено и дълбоко. "Деймън... той..." - продължавах в мислите си. Спомних си, че той ме целуваше и ... и.. след това нищо не си спомням. Защо? Бях облечена с ... някакво доста разголено горнище на пижама с тънки презрамки, черни бикини. Усещах, че се беше случило нещо, за което не искам да си спомням. Трябваше да си тръгна, предчувствах, че ако остана - ще ми се случи нещо. Ако мръднех дори малко на леглото, той щеше да усети, затова реших просто да се извъртя и да стъпя на килимчето. Станах, погледнах го и извърших плана който бях направила. Вече бях права, отново го погледнах - още спеше. Дори една малка грешка ии... снощната игра сигурно щеше да се повтори. Вървях към вратата тихо, на пръсти, но когато стъпнах на пода - той изскърца. Погледнах към Деймън, все още беше там, дали се правеше на заспал или наистина не ме усещаше, както и да е... Вратата беше на две крачки от мен. ПРотегнах ръка преди да съм стигнала, завъртях кълбото, чу се доста, сега вече - нямаше как да не се събуди, обърнах се и него го нямаше...

Бях прекарал нощта с Каролайн, която все още се намираше в леглото ми.
Докато спях чух някакъв шум, който ме събуди. Въпреки това продължих да се преструвам на заспял. Единственото, което направих бе да помръдна леко ръката си.
Усещах всяка нейна стъпка по пода, но не все още не правех нищо. Исках да разбера какво се опитва да стори тя, макар да беше очевидно, че опитва да излезе от стаята. Каролайн завъртя дръжката на вратата, което окончателно ме събуди и ме накара да стана от леглото. Тя се обърна, за да види дали все още спя, но видя празното легло. Когато върна погледа си напред, аз стоях точно пред нея като бях гол до кръста и с черен панталон надолу.
- Добро утро! - казах и се усмихнах доволно като наклоних главата си леко в дясно.
Очевидно, че тя бе повече от изплашена. Тръгна да върви назад, а аз я следвах. Очаквах реакцията й.

- Нененене... Не се доближавай до мен, само да си посмял... - нямах думи да продължа, защото бях безсилна срещу него. Знаех, че не е човек, но не беше възможно да е вампир... аз не вярвах в такива .. същества. Очите ми започнаха да се насълзяват.. - Стига, не ме доближавай, говоря ти сериозно! - казах аз като се опитвах да бъда твърда, но не ми се получаваше, защото тонът ми беше все едно го умолявах. Взех лампата която беше на нощното шкафче и бях готова да го ударя. Утешавах се, че така ще мога да се измъкна от схватката му.

Каролайн хвана лампата, която седеше на нощното шкафче до леглото. Вдигнах дясната си ръка и започнах да клатя показалеца си ,както и главата ми.
- Не,не,не! Не прави това! - казах спокоен, гледайки към нея.
В следващия момент усетих как лампата урдя лицето ми и главата ми се извърта на страни. Тя пусна лампата на земята, в последстве от което тя се счупи и тръгна да бяга из стаята. Аз само седях и я гледах ядосано. Тя отиде от другата страна на леглото. Видях, че посяга към още някакъв предмет и отново поклатих пръста си.
- А,а,а,а! - излезе от устата ми и се наведох, когато видях предмета, който летеше към мен. Той се удари в стената отзад и падна на земята. Погледнах я още по-страшно и ядосано. Каролайн отново започна да тича към вратата, но точно тогава я хванах и я бутнах на леглото. Тя отиде доста нагоре и ме замери с една от възглавниците, докато крещеше да се разкарам от нея.
- Това можеше да се развие по съвсем различен начин! - казах аз и усетих кръвта, която бе останала по възглавницата.
Това накара лицето ми да се промени и вампирските ми зъби да се покажат. Хвърлих възглавницата на земята, погледнах в очите й, които издаваха ужаса, който изпитва и с вампирска скорост стигнах до нея, като започнах да пия кръв от врата й.

- Деймън, спри... боли ме.. - говорех му аз, докато той се хранеше от мен. Не спираше. Надявах се да ме послуша, защото му го повторих - Деймън, моля те... умолявам те, махни се от мен! ... - казах аз тихичко на ухото му. Избутвах го, малко - по малко. Или поне се опитвах. И двете ми ръце бяха на гърдите му, бутах го с всички сили, но той не помръдваше. Накрая започнах да ритам с крака, уцелих го няколко пъти между краката, този човек не го ли bолеше... О чакай, чакай, той не беше човек. Сега вече наистина бях убедена, че е вампир. Движеше се бързо, почти не го болеше, или по - точно чувстваше болката, но се оправяше прекалено бързо. Е... надявах се просто да ме пусне, защото ме ухапа на същото място, където ме беше ухапал вечерта и ме болеше двойно повече... Не можех повече. Съпротивлявах се с всичко каквото ми паднеше...

Знаех, че я боли. Винаги болеше, но съпротивлението й още повече ми харесваше и ме караше да не спирам.
Въпреки това спрях, беше ми нужна и не можех да я убия просто ей така. Прибрах вампирските си зъби и се отдръпнах от нея.
- Ще помниш само, че сме прекарали нощта заедно, нахранил съм се от теб, но няма да казваш на никого. - казах като бях пресвил очите си и гледах нейните.
Беше толкова лесно да й въздействам и да слуша каквото й казвам. Както и да го върши.
- Сега се облечи и сложи нещо на врата си, за да не се вижда раната. - направих отвратена физиономия и размятах ръце.
С вампирска скорост легнах на леглото и чаках момичето да направи нещата, които й казах.

Докато се усетих той вече ми беше въздействал. Сега н можех да кажа на никого какво е направил с мен. Донякъде ми харесваше... Но беше прекалено брутално за моята спокойна и нежна същност. Не, че не обичх бурния секс, но това е друг въпрос [xdd]. Сега хваната за врата отидох до банята. Там бях оставила чистото си бельо, защото знаех, че ще преспа у Деймън. Промих раната си и не издадох нито звук, въпреки, че ме болеше и то много. Накрая се преоблякох, измих си зъбите, лъснаха. Отново се върнах в стаята при него и започнах да обличам късата си рокличка. На нея имаше зелени зветенца на бял фон. Беше сладка. Бяха рози, червени рози, алено червени. Това ми напомни за кръвта. И се сетих за Деймън. С периферното си зрение го виждах как ме следи с поглед. Подчинението ми беше странно, но ми се искаше да му се развикам, затова, че постоянно ме кара да правя това, което той иска. Не знам какво ми стана, но изведнъж се обърнах към него, към леглото, знаейки, че това е невъзможно, защото той ми беше въздействал, казах:
- Спри да ме караш да правя неща, които не искам ! - извиках се аз, след което направих странна физиономия, нещо от сорта на: "Това аз ли го казах?" - И не ме гледай така втренчено! - добавих по тихо и не толкова самоуверено. Не знаех как ще реагира...

» Мистик Фолс, къщата на братята Салватор,преди два дни
» Къщата на сем. Форбс (Елизабет и Керълайн Форбс)