Магистралата от Мистик Фолс до....

Администратори Join date : 13.10.2011

Тук пишете,като пътувате от Мистик Фолс до друго място с кола.

Администратори Join date : 13.10.2011

Пътуване с Деймън...от доста време не бях правила каквото и да е с него. Но пък да намериш и събудиш най-древния от всички древни вампири изискваше малко повече сила,затова реших да взема и него.
- Е,на къде сме? - попита той,като понечи да седне на шофьорското място.
Усмихнах се в моя си стил.
- Не,позна,красавецо. Аз ще карам,ти ще бъдеш навигация. - казах с тон,който не търпеше възражения.
Наместих се на неговото място в колата и продължих нетърпеливо:
-Хайде,ще тръгваме ли или ще те чакам цяла нощ?

Страхотно! Катрин се ползваше с превилегии в колата ми, сякаш беше нейна.
Това никак не ми се понрави, но реших да не възразявам, понеже тя знаеше къде се намираше нашия скъп Майкъл, който щеше да ни помогне да се отървем от Клаус.
- Не, разбира се. - дръпнах главата си леко назад и повдигнах вежди докато се мръщех.
Отворих вратата и седнах на мястото до нея. Взех пътната карта, която седеше на таблото пред мен и я разтворих в ръцете си.
- Мисля, че ще е добра идея ако ми кажеш къде отиваме? - усмихнах се с крайчица на устните си и я погледнах нахално.
Обичах да дразня Катрин. По някаква причина това ми доставяше огромно удоволствие и не исках да спирам.

Администратори Join date : 13.10.2011

-Мисля,че ще си останеш само с искането.
Бях наясно,че все по някое време Деймън ще разбере към къде сме се насочили,но пък ми харесваше да си играя с него и да го дразня. Да му напомня,че може и да е интересно,а не както всеки ден при Елена,скука до мозъка на костите ти,освен,ако тя не реши да се хвърля преди оръжире (или пък древен),за да спасява нечий друг живот.
Запалих колата и потеглихме. Очакваха ни около четири часа път. Достатъчно време да се подразня с г-н Салватор за следващите няколко седмици,дори.

Мда. Все старата Катрин, обвита в тайни и мистерии. Какво друго можех да очаквам.
- Да, добре. Дръж ме в неведение и нека някой ни убие по пътя. - повдигнах вежда докато говорех.
Катрин май също не можеше да си държи езика зад зъбите, също като мен.
Тя също не остава по-назад с това да ме дразни, което всъщност не беше толкова зле.
- Липсвах ли ти? - попитах я направо като се доближих към нея и се облегнах на рамото й, гледайки я право в очите все едно всеки момент щях да я целуна. Засмях се докато продължавах да я гледам.
Определено отговора беше "да" , макар Катерина да не си признаваше. Ако не й пукаше за мен, нямаше да превърне и мен пред 1844 година. Истината беше, че вече не изпитвах нищо към нея. А към Елена.

Администратори Join date : 13.10.2011

Дали ми липсваше? Да. Но не колкото Стефан. Винаги щеше да е Стефан,въпреки,че ми беше приятно да имам и двамата преди години. Но пък нямаше да му доставям удоволствие с признание на тепсия. Това му харесвах на сегашния Деймън,винаги можеш да се заяждаш с него и да си сигурен,че няма да ти е скучно.
- Липсваше ми да си имам вярно кученце,което е готово на всичко за мен,без дори и капчица внушение. Но то явно не е било толкова вярно щом толкова бързо си смени стопанката. - това си беше чисто заяждане с него.
Както беше на милиметри от мен,просто ей така се дръпна. За малко отклоних поглед от пътя и този път аз се доближих на разстояние от лицето му почти на целувка.
- Няма да питам дали аз съм ти липсвала. Все пак не някой друг,а самия ти прекара повече от век,търсейки ме.
После точно толкова бързо се отдръпнах и отново концентрирах поглед над пътя.

Присвих очи , гледайки злобно Катрин. Да, с нея пътуването наистина си бе забавление, защото не спирахме да се дразним взаимно. Но пък с Елена бе спокойно и можех да се насладя на мислите си.
- Не можех да те чакам вечно, Катрин. - усмихнах се безразлично , гледайки я.
- А и Елена е всичко, което ти не си и никога няма да бъдеш - смела. Тя никога не се крие от проблемите си както ти правиш. - защитих я и нагла усмивка се спусна на устните ми.
Катрин отново се концентрира върху пътя, а аз от своя страна се облегнах удобно на седалката и замълчах. Бях луд да тръгна с Катрин, още повече да събуждаме Майкъл. И все пак той бе ключът за премахването на Клаус, което щеше да донесе свободата на Стефан и безопасността на Елена. Щях да изтрая двойницата на Елена още час или два докато пристигнем. Докато тя караше , копчето за горивото светна. По дяволите, бях забравил да напълня резервоара, а оставаше още доста път. За наш още по-голям късмет наблизо нямаше бензиностанция.

Администратори Join date : 13.10.2011

Деймън понякога имаше истински чувство за хумор. Признавам му го. Никой нормален не би избрал Елена пред мен. Тя беше прекалено скучна и прекалено сантиментална.
Но пък е вярно. Деймън не би могъл да ме чака вечно. Въпреки,че ставаше леко досаден,търсейки ме през всички тези години. Когато не исках да бъда намерена,нямаше как това да се случи.
Изведнъж нещо ме откъсна от мислите ми. Индикаторът присветваше,че няма гориво.
- Добра работа, Деймън. - казах саркастично.
Със сигурност не бях видяла бензиностанция по пътя до сега,а ние бяхме изминали около стотина километра.
- Ще трябва да прекараме допълнителни няколко часа заедно преди да стигнем до Майкъл,благодарение на съобразителността ти.
И аз не знаех до какво ще доведе това. Дали накрая все пак нямаше да се избием...Но пък от друга страна...Аз бях Катрин Пиърс. Винаги се измъквах от ситуациите. Винаги постигах това,което искам.

- Благодаря. - казах със същия съркастичен тон, с който говореше и тя.
Какъв глупак бях, сега си спечелих още няколко часа с Катрин насред нищото.
Нямаше и други минаващи коли. Единствения начин да се измъкнем от тук бе като тръгнем пеша.
Може би някъде по пътя щяхме да срещнем някого, който да ни осигури превоз.
- Има два варианта - да си седим тук или да тръгнем пеша, надявайки се да спрем някого по пътя. Ти избираш! - казах й докато слизах от колата.
Когато излязох от там затръшнах вратата зад себе си. Бях ядосан, което бе напълно осезаемо. Дано Катрин не продължаваше да се дразни.
Иначе можеше да започнем да се избиваме взаимно. Това всъщност не беше толкова лоша идея.
В живота на всички щеше да има по-малко интриги, със сигурност.
- Е, какво решаваш? - попитах изнервено като скръстих ръце пред гърдите си и гледах лошо.
Този поглед всъщност ме правеше да изглеждам още по-секси. Ммм. Усмихнах се самодоволно на мислите си.

Администратори Join date : 13.10.2011

Чудесно. На всичкото отгоре ми се държеше все едно заради мен сме в тази нелепа ситуация. Бях по-стара от него и колкото бях ядосана в момента наистина ми се искаше просто да му счупя врата. Това нямаше да го убие,но щеше да е достатъчно болезнено. Единственото,което ме спря да го направя беше мисълта,че след това ще трябва да го влача километри наред със себе си. Затова просто задоволих с това да му хвърлям изпепеляващи погледи.
- Не можем да стоим и да чакаме,нещо,което може и да не се случи в следващите няколко дни. Вампири сме все пак. Нищо няма да ни стане да походим малко.
Без да чакам отговора му тръгнах напред. Очертаваха се няколко наистина дълги и напрегнати часа.

- Ясно .. - казах накратко и ритнах един камък пред себе си, а той се търкулна напред.
Тръгнах да вървя след Катрин. Пътят щеше да ни се стори не километри, а направо мили.
Надявах се по-бързо да стигнем до Майкъл. Бях доста любопитен да видя как изглежда.
Доста бях заинтригуван от неговата особа.
- Катрин, какво стана? Защо мълчиш, да не би да си мислиш за брат ми? - попитах нагло и се засмях.
Започвах да се отегчавам докато мълчахме и просто вървяхме напред.
Нямаше жива душа наоколо, а аз започвах да ставам "гладен".

Администратори Join date : 13.10.2011

Най-лошото беше, че нямаше жива душа наоколо. С този късмет нямаше как да мине дори и една кола. Можех да се зафоволявам само с това да си представям как минава някаква кола,спирам я,убивам шофьора и пътниците,изпивам кръвта им и продължавам пътуването към Майкъл. Майкъл...мисълта за него ме заинтригува . Не го бях виждала. Само бях чувала за него,но достатчно се бях постарала да събера информация за него през вековете. Единственото,което не знаех беше чертите на външния му вид .
-Катрин ,какво стана? Защо мълчиш, да не би да си мислиш за брат ми?
Удостоих го с пореден изпепеляващ поглед.
- А ти да не би да завиждаш,че си мисля за него ,а не за теб? - подметнах подигравателно.

Подигравателния тон на Катрин. Как го мразех само!
- Как бих могъл да завиждам щом не значиш нищо за мен? - повдигнах вежди и направих една от моите също толкова подигравателни физиономии, както нейния тон.
Определено не изпитвах и грам ревност от този факт.
Никога нямаше да направя грешката да обичам Катерина отново. Веднъж го направих, но втори път - не!
Замислих се и бях почти сигурен, че Катрин знаеше повече неща от мен относно Майкъл.
- Какво знаеш за Майкъл? - попитах я със сериозен тон.
Застанах пред нея като продължавах да вървя, но назад. Не бях от най-търпеливите и тя го знаеше.
Скръстих ръце пред гърдите си и я погледнах въпросително.

Администратори Join date : 13.10.2011

Почти се засмях на думите му. Много трудно можеш да забравиш човек, който си обичал. Знаех го от личен опит. Не, че с Деймън ми беше толкова трудно да го забравя,все пак повече от век бягах от него. Но истината беше,че въпроса с Майкъл е по-належащ в момента,затова щеше да е най-добре с Деймън да забравим за малко "пламенната си любов".
- Деймън Велики...пак се обръща към мен за важна информация. Каква изненада.
Той понечи да каже нещо,но го прекъснах.
- Не си прави труда.-вдигнах ръка- Ще ти кажа какво знам. Майкъл е ловец на вампири.
Той извъртя очи и пак щеше да каже нещо,но аз отново не му дадох шанс.
- Знам какво си мислиш, но аз съм на мнение,че ще се измъкнен невредими защото той преследва Клаус от повече от 10 века. Ще се зарадва,че благодарение на Стефан ще можем да му го поднесем на златен поднос,ако си изиграем правилно картите.

- Деймън Велики! Харесва ми! - ухилих се широко и направих някакви движения с ръцете си.
Звучеше някак .. точно като за мен.
- Ами ако нещо се обърка? Имаш ли план Катрин? - повдигнах вежди, а усмивката ми вече я нямаше.
- О, чакай малко. Разбира се. Взе ме с теб, за да те измъкна ако стане нещо непредвидено. - завъртях очи и поклатих глава.
Да, Катрин винаги действаше импулсивно и почти никога нямаше план. Все пак играеше ... без правила.
Никак не ми харесваше идеята, че Майкъл бе ловец на вампири.
Продължих да вървя, ритайки камъчетата по пътя си, като се надявах скоро да стигнем.

Администратори Join date : 13.10.2011

Дали имам план? Той шегуваше ли се? Да,наистина ,често действах импулсивно и без да обмисля действията си,но трябваше да съм пълна глупачка,за да тръгна да търся и да събуждам Майкъл,най-древния в историята на древните, без план.
- Не мислех,че ме смяташ за толкова наивна Деймън. Да тръгна след Майкъл без план? Не мисля. А ти си чудесно допъление към плана ми.
"И чудесна примамка,ако Майкъл реши,че все пак единия от нас трябва да бъде заловен" ,добавих наум. Не,че желаех злото на Деймън чак толкова силно,но ако трябваше да избирвам между него и мен , нямаше аз да съм жертвата.

» Мистик Фолс, къщата на братята Салватор,преди два дни