Гробището

Заглавие: Re: Гробището Сря Ное 02, 2011 9:05 pm

Бях седнала на земята,облегнала се на едно голямо дърво,надвесило клоните си над мен,гледайки към гроба на мама и на татко.Толкова ми липсваха.Откакто умряха,не мога да бъда същата,енергична и жизнерадостна Елена,която всички познаваха.Вече бях различна.
Пишех в дневника си,лист след лист.Исках да съм близо до родителите си,както и до себе си.
Вече се смрачаваше,и май беше време да си вървя.А и не бях в безопасност тук,сама ,на гробището.Нощем.
Станах бавно,като прибрах тетрадката с големи и твърди корици във малката си чантичка. Изтупах си дънките,да не би да са се оцапали докато стоя и тръгнах.
Чу се шум.
- Хей,има ли някого ?

Вампир Join date : 02.11.2011

Приближих се до гроба..Ех този гроб ! Беше толкова стар..А там бе погребан брат ми.Русата ми коса се бе спуснала по едното ми рамо а от очите ми текоха сълзи.Дочух глас..Питаха ме нещо..Осъзнах се,бързо избърсах сълзите и прикрих вампирските зъби.
Щом се обърнах видях едно момиче с тъмно кафява коса дълга до кръста с чанта в ръка.Имаше кафеви очи в цвят на бадем.Гледах я.И тя ме гледаше..Не знаех какво да кажа..Ами ако беше видяла зъбите ми ? Ако беше видяла че плача ? Направих се че не е ставало .
Сложих ръцете си в джобовете на коженото си яке погледнах надолу сякаш разчиствах пътя и пак погледнах нея...

Заглавие: Re: Гробището Сря Ное 02, 2011 9:27 pm

Срещу мен стоеше някакво момиче с руса коса,което ме гледаше,но нищо не ми казваше. Гледахме се така няколко продължителни секунди..Ставаше неловко от цялата тази ситуация. Е,явно аз щях да говоря.
- Здравей - казах предпазливо.Не знаех на момичето какво му е,но можех да видя лицето й,пропито с болка.Предполагах,че беше тук заради свой роднина,както и аз .
- Как се казваш? - реших да завържа разговор.Нищо лошо нямаше в това,а и можеше да си допаднем. Виждаше ми се свясна.

Вампир Join date : 02.11.2011

Погледнах я изненадано.Очевидно през годините нещата тук са се променили ? Да не би хората да са станали .. любезни ?
Не знаех дали тя не е просто една от многото планиращи да прецакат вампир и просто да го убият.Е все пак съм Кели.Няма риск-няма тръпка !
Прехапах устни набързо докато се колебаех а после просто реших да и отговоря:
-Казвам се Кели..А ти ?-от пръв поглед разбрах че е човек."Дано да е добронамерена" си казах и се усмихнах леко опитвайки се да скрия болката.Нямаше как да не забележа очите и . В тях се криеше много тъга...

Заглавие: Re: Гробището Сря Ное 02, 2011 9:44 pm

След още малко мълчание момичето реши най-реши да проговори.Ураа! Казваше се Кели,хубаво име.
- Аз съм Елена - представих се и аз и й се усмихнах,като се приближих към нея,за да я виждам по-добре. Погледнах към гроба й и там пишеше "Никалъс Брукс" може би беше нейния баща,който и тя бе изгубила.Или някой брат,който е починал,но не исках да я разпитвам.Можеше да се разстрои. А аз не исках да й г причиня. Все пак бях добричка.
- Е,от тук ли си ? - попитах я

Вампир Join date : 02.11.2011

Елена ? Името и е страхотно ! Но тя зададе правилния въпрос.Проблема тук бе че аз не знаех правилния отговор..
-Аамм ..ъъъ..
Трябваше да мисля бързо.Ако и бях казала че съм от тук щеше да се чуди защо не ме е виждала.Ако и кажа че не съм ще започне да ме разпитва.Бях пред сериозна дилема..
-Ами от тук съм...-така и така щях да се записвам в училището..Дано отново не зададе някои правилен въпрос !!

Заглавие: Re: Гробището Сря Ное 02, 2011 9:59 pm

Тя ми каза,че е от тук. Е,не бях я виждала,не бяхме се засичали. Е,какво пък,сега можеше да се опознаем. От тук беше,това беше страхотно.Поне нямаше да си скучая сама на гробищата,макар,че харесвах да прекарвам време тук.С майка и татко,но имах живот,който трябваше да живея,не зависимо какъв беше.
- Не съм те виждала до сега.Но се радвам,че се запознахме -отново и се усмихнах.Незнам защо й се усмихвах толкова много. Аз бях весел човек,но откакто родителите ми починаха много рядко се усмихвах,а на тази непозната не можех да спра.

Вампир Join date : 02.11.2011

Моментно болката от очите и бе изчезнала..После пак се появи.Прехапах устни отново - правя това често.. и подадох ръката си за да се ръкоскаме ..
Никога не говорех с хората така..винаги бях ... гладна говорейки с тях,но това момиче беше мило,не исках да отмъщавам,а и каква беше вината и че е човек ? Усмихнах се широко и и казах.
-Радвам се че най-после се запознах с някой нормален..надявам се да не си вманиачена по балове,мол и т.н... Т.е. да не си кифла xД -Да така е ! За вампир използвах доста нови думи .. Хм .. с времето се учех.. а това момиче ме успокояваше изненадващо много.

Заглавие: Re: Гробището Сря Ное 02, 2011 11:59 pm

Каза,че се радва да се запознае с някой нормален. Та другите да не би да бях ненормални,но след като довърши мисълта си,разбрах какво има предвид с това.
- Спокойно,не съм - и да,наистина не бях,просто не бях такова момиче,макар,че от време навреме не вредеше,но пък не бях обсебена,не бях маниачка на тази тема,като някои.
-Нали и ти на си ? - попитах шеговито.Беше ми приятно с нея,но скоро трябваше да се прибирам,или не.Никой не ме чакаше вкъщи. А и вече бях на 18,нямаха власт над мен.Никого.

Вампир Join date : 02.11.2011

Засмях се.Момичето имаше чувство за хумор .. Развесели ме ! Определено трябваше да се опознаем ..
-Знаеш ли защо не се опознаем ?
Имах впредвид да отидем у нас или у тях ... Дано ме покани сама,защото иначе предчувствам че ще загазя..Истината бе че не исках да разбира каква съм .. беше ми адски симпатична и не исках да ме зареже зареди тъпото проклятие..Бих и казала "Не хапя",но може би щях да излъжа....А не мислех да я лъжа от толкова рано .. прибрах косата си зад ухото и и се усмихнах очаквайки отговор ...

Заглавие: Re: Гробището Чет Ное 03, 2011 6:57 pm

" -Знаеш ли защо не се опознаем ? " попита ме Кели и аз й се усмихнах в отговор. Вече неистина се стъмваше и вече имаше само бледа светлина.А и все пак бяхме на гробището. Нощем и при това сами. Само оставаше да е Хелоуин и ще е просто .. призрачно страшно.Сега си беше просто страшно. Да,страхувах се от тъмното. Е,кой не го е страх.
- Искаш ли да отидем у .. - щях да кажа "у нас" но не мисля,че беше добра идея.Тази къщата ми навяваше толкова спомени за майка ми,за баща ми.Толкова много.Не исках да отивам там. Толкова много спомени на едно място. Може би щях да си прережа вените,ако ме обхванеше депресията. Затова не.
- Еми .. искаш ли да отидем в бара да пийнем нещо или може у вас ако искаш? У нас няма как да отидем,защото правим ремонт и не е за гости. - излъгах,като се надявах да не разбере. Просто не исках да преживявам всичко отново като онази вечер,когато родителите ми загинаха.

Вампир Join date : 02.11.2011

Окей очевидно нямаше друг начин.. аз трябваше да я поканя . Няма ! Не искам да разбере..
-Ами нека отидем в бара ? У нас е малко .. - е не можех да и кажа вампирско все пак .. - разхвърляно ...
Ето я и първата лъжа .. мразя това проклятие .. МРАЗЯ ГО ! Усмихнах и се щирко и я погледнах невинно започвайки да мисля за следващите си отговори .. Нека и спестя кървавата истина !