Плажа край залива

Първата ми вечер,откакто излизам.Не познавах нищо и никой.Не ми харесваше да се местя от място на място.Бях свикнала в Лос Анджелис и Ню Йорк.С постоянно снимащите ме и нахални папараци,които да си призная доста ми липсват.Липсват ми и обажданията от агентът ми да ми каже,че ме искат да участвам в реклама,филм,сериал.Но бях си дала почивка и щях да я използвам пълноценно.
Беше вечер,и реших че една разходка край морето ще ми се отрази добре на почивката.В последно време обичах самотата или поне оставах с нея доста честно.Тук аме се срещаха хора за автографи и снимки,но дори не им обръщах внимание.Правех го по инерция,все едно всичко това беше за част от секундата и след това пуф ... нищо не се е случило.
Седнах на брега и водата започна да достига до краката ми.Бях събула новите Гучи,които си бях взела и оставих краката ми да се намокрят.Косата ми достигаше до пясъка затова я сложих от едната си страна и само най-дребните кичури се изхлузиха и паднаха свободно назад.
Бях се загледала в красивата Луна,която беше толкова красива и изящна и дори не забелязах,че около мен имаше мъж.Вдигнах поглед нагоре,като го огледах от до и останах доста приятно впечатлена.Определено нямаше първа да започна разговора,ако въобще имаше такъв .. но кой щеше да ми устои на мен?

Вампир Join date : 09.11.2011

Нов град, нови хора и повече кръв. Ето това харесваше на Хенри. Малките градчета бяха пълни с малки и глупави госпожици готови на всичко за малко внимание и някоя и друга целувка. Хенри крачеше и се надяваше да попадне на някое вкусно момиче. След секунда погледът му се спря на една красива блондинка и вампирът се приближи до нея.
- Луната днес е така красива...
Хенри се извърна към нея като погледна небето.
- Аз съм Хенри, приятно ми е.
Той се наведе, хвана ръката й и леко я целуна. Това винаги действаше. Коя жена не мечтаеше за мил и внимателен мъж?
- Всъщност нощта днес е ужасно красива, но разбира се и вие имате пръст в това.

Изгледах го наистина странно,след което започнах да се смея тихичко,като бях обърнала главата си на другата страна.След малко отново върнах погледът си на непознатият пред мен господин.
-Ужасно се радвам,че съм повлияла на нечия вечер.-усмихнах се чаровно и се загледах напред.Колко наперен беше само!Мислеше си,че може да има всяка една.Вярно,че имаше момичета,което само с една блага дума и можеше да я получи,но не и при мен.Били са ми правени всякакви комплименти и доста трудно някой можеше да ме впечатли,откъм тази страна.Но все пак винаги беше забавно да наблюдаваш как другия се опитва да направи всичко,за да те има нали?Точно това мислех да направя и аз!Щях да се наслаждавам на всичко,което този млад господин щеше да се опита да ми предложи и накрая за негова огромна жалост ... нямаше да получи нищо,е може би освен празните ми обещания,които бях давала на много преди него.
-Аз съм Марийс!-реших да се представя накрая,все пак бях известна и доколкото се предполагаше трябва да имам добро възпитание.
Наистина имаше хубави чери,а очите му ... умирах си за такива очи.Не мислех обаче да показвам какъвто и да било интерес.

Вампир Join date : 09.11.2011

Марийс, Марийс звучеше му познато. Явно трябваше да я знае по тона й, но просто не се сещаше.
- Хубаво име, госпожице!
Хенри се усмихна весело и отново погледна небето. Тя на недостъпна ли се правеше? Англичанинът беше доста гладен, а госпожицата беше ужасно вкусна. Беше сигурен в това. Той спусна единия си пруст по врата й, като проследи вената й. Толкова много искаше да я пробва. Беше вече време за вечеря.
- Гладна ли сте, госпожице?
Хенри умираше от глад и нямаше намерение да почака. Мислеше да действа веднага. Само оставаше да разбере по добрия или лошия начин ще стане.
- Обичате ли прясната храна?

Рязко и грубо отдръпнах ръката му от себе си и го погледнах меко казано с поглед "Не можеш да се отнасяш така с мен,знаеш ли коя съм аз?!"Следващият му въпрос ме накара да се засмея,но успях да се овладея на време.
-Не ... на диета съм!-бързо,кратко и ясно.Отговор,който трябваше да му покаже,че не ми се занимаваше особено с него.Нахалник и тъпанар!Как си позволяваше само!Да ме докосва ... без моето позволение.Най-добре беше да си тръгвам,но аз дойдох първа ... той трябваше да си тръгне.Бях изпъчила гърди и изправила рамене и гледах победоносно напред,без да ми пука от нищо и никой ... все едно бях сама.
В следващият миг го гледах странно.Какви бяха тези въпроси?Дали съм обичала прясна храна?
-Всъщност .. не предпочитам да бъде развалена,за да прекарам седмица в болницата,поради натравяне!-на всичкото отгоре беше и глупав!Изправих се и се усмихнах фалшиво.
-Аз трябва да си тръгвам .. имам да .... подписвам ... книги.-това пък откъде ми хрумна,нямаше значение.Колко по-бързо се измъкнех от тук,толкова по-добре.Закрачих натам,откъдето бях дошла и само се молех да не бъде някакъв ненормалник и да ме преследва.Всякакви ги имаше ..

Вампир Join date : 09.11.2011

- Книги?
Хенри се изсмя подигравателно и тръгна след нея. Беше гладен и малката госпожица нямаше да се размине ето така. Щеше да я опита!
- По-скоро ми приличате на еротичен модел, госпожице. Едва ли имате толкова ум, за да напишете книга... дори стихотворение.
Англичанинът тръгна бързо към нея, обви ръце около кръста й и я притегли към себе си.
- Гладен съм, а вие сте така апетитна.
Хенри спря времето и впи зъби във врата на Марийс. Така щеше да си спести всички викове и глупости. След около десет минути върна времето и пусна блондинката.
- Ще се видим пак, бяхте като Бела за мен...
Той се засмя и й обърна гръб.

Вървях напред без да му обръщам абсолютно никакво внимание.Дори и шегите му за книгите не ми направиха нищо.Просто последният глупак,който се перчеше пред красива жена!
-Какво си позволявате!-почти му извиках,когато ме прегърна.
В следващият момент се случи нещо странно,наистина странно.След малко се намирах на земята и не се чувствах никак добре.Какво ми беше направил този ненормалник?Докоснах вратът си и в следващият момент осъзнах,че от там тече кръв!Мразех кръвта,имаш вкус на ръжда и сол!Нямах сили да се мръдна,а какво остава да се изправя.Как му беше името на този?Той ми го бе причинил и той трябваше да ми помогне.До колкото си спомням започваше нещо с Х ..
-Хенри!-извиках,дано беше това,иначе ... не ме интересуваше.В главата ми започнаха да прелитат толкова въпроси един от един по-откачени.Какво беше той?Как направи всичко това?
-Ще ви убия!-извиках отново и успях да се надигна и да застана в седнало положение,не можех повече,просто нямах сили!

Вампир Join date : 09.11.2011

- Как ще ме убиеш като ти си тази на земята и не можеш да се изправиш!
Хенри се спря и се засмя щом я видя да седи на пясъка.
- Няма ли да ме помолиш за помощ, малката?
Той се върна при нея и седна до Марийс като се усмихна весело. Определено тази ситуация го забавляваше. Малка крехка блондинка, ухапана от вампир.
- Как се чувстваш? Ще се оправиш не се притеснявай...
Хенри хвана ръката й и леко я целуна.
- Ако ми позволиш да те целуна ще ти кажа какво става.
Пръста му нарочно се озова на устните й и той се усмихна дяволито.

Ахх,как ме дразнеше.
-Ти си виновен за това ми състояние,длъжен си да ми помогнеш!-никога досега не се бяха отнасяли така с мен?Що за безочие беше това?Той не знаеше ли коя съм аз?Кой познавам?Какво можеше да му се случи?
-Ще ми кажете всичко,без да се налага да ми целувам ... това никога няма да стане и си махнете ръцете от мен.-определено този не гледаше телевизия.Вместо да ме моли за снимка или автограф,той ми направи нещо,което и аз не знаех какво е.Всъщност наистина беше ме страх,но нямаше да си призная,макар че сигурно всичко се четеше в очите ми.Никога нямаше да го помоля за помощ,не и него.
-Кажете ми ... какво стана?И не ... няма да ви целувам!Никога .. не и вас!-поех дълбоко дъх,като продължавах да се държа за вратът.
-Вие сте чудовище!-извиках му и го замерих с един камък,който се намираше близко до мен.

Вампир Join date : 09.11.2011

- Сега съм бил чудовище? Ако бях такова нямаше да си жива, прелестна!
Хенри се засмя презрително и хвана здраво ръцете й, за да не се дърпа и не се стига до шамари. Той я избута назад, за да легне тя на пясъка и той се озова върху нея.
- Няма да ми позволиш да си вземе целувка? Тогава ще си я открадна.
Англичанинът впи устни в нейните, като я зацелува страстно, без да може да си поеме Марийс дъх. Беше сигурен, че ще й хареса колкото и да лъжеше и крещеше след това. Устните му целунаха врата й, а след това раните й, като ги облиза с език, така че веднага да зараснат. Нямаше нужда тя да губи още кръв. Цялата щеше да е за него.
- Никога няма да ме целунеш, но отвърна и съм сигурен, че ти хареса...
Хенри се усмихна и продължи да лежи върху нея, като притискаше ръцете й към пясъка.

-Отвърнах ти,само за да може всичко да приключи по-бързо!-сопнах му се и го гледах на кръв.Беше толкова дразнещ и толкова самонадеян,че ми се искаше да го убия с голи ръце.
-Е,целунах те ме .. какво искате повече?Можете да си вървите!-бях стиснала зъби и бузи и очаквах да ми направи нещо.Това не ми харесваше,нищо от това.Той не беше човек,беше едно друго същество,което не трябва да съществува.Това не можеше да е истина.Вампирите не съществуваха!
-Пусни ме!-Да .. беше красив и какво от това.Когато се научи как да се държи и то най-вече с мен,тогава можехме да си говорим,макар че дори не ми се искаше и да го виждам.Той се опита да ме убие,а аз не исках да бъда около убиец!Защото той беше точно това,убиец ... не му мигваше окото,докато вземаше живота на невинни хора,като мен например.
-Хайде,Хенри!Станете от мен!-това нямаше ли да приключва вече?Идваше ми до гуша,а имах странното предчувствие,че това няма да бъде краят.Нали ме беше целунал,какво искаше още?!

Вампир Join date : 09.11.2011

- Няма да стана от теб, прекалено много ми хареса. Толкова си красива, а и си ужасно вкусна. Няма така лесно да се откажа от теб...
Устните му отново се озоваха на нейните и той си открадна поредната целувка от нея.
- Рано или късно хубавице ще се влюбиш в мен и ще ме искаш до полуда, но внимавай да не стане късно...
Англичанинът стана рязко и се засмя презрително.
- Аз ще тръгвам, ще се видим отново. Като стана гладен със сигурност.
Хенри й се поклони театрално и й обърна гръб. Щеше да види тази малка госпожица, ако ще да бъде и жена на президента на САЩ не му пукаше. Тя щеше да е негова както всички други досега.

-И сега какво?Ще ме оставиш сама тук?Ами ако мине някой ненормалник,като теб например и ми направи нещо?Бъди мъж и поне малко ме защити!-какви мъже бяха днешните.Абсолютни загубеняци!Само бодигардовете ми ме пазеха,както подобава но пък на тях им се плащаше за това,но пак се включваха в тази категория!Някак си се изправих и нарочно избърсах устата си,така че да може да ме види.Раните ми може би бяха зараснали,но определено се чувствах доста отмаляла,а бях и гладна.Нямах търпение да се прибера в къщата си и да си почина малко.Може би да си взема една релаксираща вана с ароманти соли и след това да почета някоя книга.А напереният господин само можеше да ми се подиграва.Щяла съм била да се влюбя в него .. джаф,джаф!Нека се притесняваше за себе си,накрая да не стане точно обратното.Някак си ми беше забавно да го дразня,макар и да знаех че всеки момент можеше да ми направи нещо,дори и да ме убие.Но исках да изглеждам красива в смъртта си.
-На колко си години?-това ми беше изключително интересно,може би поради тази причина зададох въпросът си също,като малко момиченце което го беше заинтересувало думичка,която бе чуло докато играеше навън,но аз не бях момиченце и в момента бях изправена пред нещо доста по-голямо от някаква думичка!

» Скалите на плажа
» Къщичката край реката
» Усамотеното място край реката